зачовъ̀рквам, -аш, несв.; зачовъ̀ркам, -аш, св., прех. Почвам да човъркам. Една мишка зачовърка в долапа. || Прен. Загризвам. Вместо да се зарадва на това отличие, той се натъжи и позната болка зачовърка сърцето му. Ст. Загорчинов. Безпокойство го зачовърка.
|