зашумя̀вам, -аш, несв.; зашумя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. зашумя̀л, -а, -о, мн. зашумѐли, св., непрех. Почвам да шумя. Гора зашуми, вятър повее, / Балканът пее хайдушка песен. Ботев. Обществото не бе в сила да издържи това напрегнато състояние по-дълго, зашумя безпокойно. Вазов.
|