защѝта, обикн. ед., ж. 1. Запазване някого или нещо от беда, от неприятност и др.; застъпване в полза на някого. Ни един глас вече не се обади за защита на осъдените. Вазов. Ах, моля, запрете, / аз мразя човека. Не струва той вашта защита. Вапцаров. || Прен. Закрила, покровителство. Дружество за защита на животните. 2. Отпор срещу неприятелско нападение; отбрана. Много важни въпроси се разгледаха. Между тях, въпросът за защитата на града. Вазов. Шишко съзна, че другарите му се бяха оттеглили и защитата на могилата ставаше безпредметна. Дим. Димов. 3. Юрид. Привеждане на доказателства и мотиви при съдебен процес в помощ на правосъдието за отхвърляне или намаляване на обвинението срещу подсъдим или за отстояване интересите на една от страните в граждански процес. 4. Прен. Адвокат, който се явява като защитник в съда. Тогава се даде думата на защитата. Вазов. 5. Събир. Спорт. Част от състава на отбор, която защитава вратата (при футбол, хокей).
|