кавàк, мн. -ци, -ка (сл. ч.), м. (тур.). 1. Вид клонеста топола, която расте главно край реките. Populus alba или Populus nigra. Сред долината има буйна и красива китка от стройни брези, високи каваци, ели, стари лески, млади буки и две тополи. Елин Пелин. 2. Диал. Трепетлика.
|