какъ̀вто, каквàто, каквòто, мн. каквѝто, относит. местоим. Въвежда подчинени определителни изречения: 1. Зa означаване на съответствие, еднаквост, сходство на качества на лица или предмети, Обикн. след такъв, така, тъй, пак, също тъй и др. в главното изречение. Слабата светлина озари кръглото му русо лице... а Милена го видя пак хубав, какъвто беше преди години. Елин Пелин. Той тръгна и, като се крепеше с усилие на краката си, излезе из портата все така величествен и хубав, какъвто си беше. Елин Пелин. Той беше мек, добър човек и под надвисналите му вежди добродушно и благо се усмихваха очите му, също тъй сини и тъй лъчисти, каквото е небето. Йовков. Каквато майката, такава и дъщерята. Погов. 2. При прил. — за усилване на степента на посочваното качество; колкото. Каквато си беше хубава, още по-хубава я правеха гиздавите ѝ премени и накити. Влайков. 3. За изтъкване на качество, което е причина за действието в главното изречение — близко до съюзите понеже, тъй като. Какъвто беше дребничък и немощен, не беше мислимо да си пробие път до трона на Огнянова, пред самия олтар. Вазов. Какъвто беше кибритлия, Тошо кипна, цапна съседа си уж на шега по главата, но човекът падна и примря. Ст. Даскалов. □ Какъвто (и) да е (неопределит. местоим.) — някакъв, безразлично какъв. Макар и да задремваше, всеки лай или какъвто и да е шум отвън го събуждаше. Кр. Григоров. На всяка майка рожбата ѝ, каквато и да е тя, все ѝ е мила. Влайков. Какъвто и — всякакъв, най-разнообразен. До каквито и доводи да прибягвах..., не успявах да я изгоня от ума си. Величков.
|