каквò въпросит. местоим. ср. 1. В пряк или непряк въпрос при запитване за предмети, неща, явления; що. Софке, дойде ми едно нещо на ума. — Какво? Вазов. Какво има, какво има? — запита той плахо. Елин Пелин. Бедното дете мечтаеше нещо, но никой не знаеше какво. Елин Пелин. Какво правиш, как си? 2. Като съюз. Въвежда подчинено допълнително изречение — непряк въпрос за запитване относно предмети, неща, явления. Кажи, кажи, какво пише Левски! Вазов. Тя познаваше по очите какво иска той и какво му трябва. Влайков. 3. Като нареч. В пряк въпрос при запитване за причината на действието; защо. Дядо Петре!... — какво си се замислил толкоз? Йовков. Какво замълча, Благолаж? Елин Пелин. Какво се оглеждаш, Митя? Стаматов. Я си ела ти с нас да те заведем, Бойко. Какво ще се рееш тъй несретник по света. П. Ю. Тодоров. 4. Като частица. Отговор при повикване или при неясно чути думи; моля, как, а? Ей, слушай, хей! — Какво? — обърна се непознатият. Елин Пелин. 5. Като междум. а) За изразяване на учудване, изненада. Какво! Няма ли Боримира? — попита той зачуден. Вазов. Химия учил ли си? — Какво?! — попитах аз крайно зачуден. Ал. Константинов. б) За изразяване на яд, недоволство, укор, негодувание. Какво! — завика Гроздан със стиснати зъби и пристъпи. Йовков. Твоята нива ми пречи... — Продай ми я, бате... — Какво! Я гледай къде си се разширил! Елин Пелин. □ Какво (и) да е (неопределит. местоим.) — нещо, безразлично какво. Дай ми какво да е за ядене. Какво не, какво ли не (разг.) — най-различни, най-разнообразни неща. Бистричани наизвадиха шарени торби и наизкараха от тях какво не: червени набъбнали самуни, сирене, солена сланина. Йовков.
|