Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
к
ка
кв
кд
ке
ки
кл
км
кн
ко
кр
кт
ку
къ
кь
кю
кя
каба
кабалистичен
кабаница
кабардисам
кабардисвам
кабардисване
кабаре
кабаретен
кабел
кабелен
кабил
кабина
кабинет
кабинетен
кабриолет
кавак
кавал
кавалджия
кавалер
кавалерийски
кавалерист
кавалерия
кавалерски
кавалерствам
кавалерстване
кавалерство
кавалкада
кавардисам
кавардисвам
кавардисване
кавга
кавгаджийка
кавгаджийски
кавгаджия
каверна
кавички
кавказец
кавказки
кавър
кавърма
кадаиф
кадастрален
кадастър
кадеж
кадене
кадет
кадетски
кадийски
кадилница
кадило
кадифе
кадифен
кадия
кадрил
кадро
кадров
кадровик
кадъна
кадънка
кадънски
кадър
кадърен
кадърност
кадя
каене
кажа
каза
казак
казан
казанджийница
казанджийски
казанджийство
казанджия
казарма
казармен
казачка
казачок
казашки
казвам
казвам се
казване
казеин
казино
казионен
казуист
казуистика
казус
казън
каик
каил
каиш
каишка
кай
кайзер
кайзерпастърма
кайма
каймак
каймакамин
каймаклия
каймачен
кайсиен
кайсия
как
кака
какавида
каканижа
какао
какаов
какво
какво-годе
каквото
какин
какофония
какроя
както
кактус
кактусов
какъв
какъв-годе
какъвто
кал
калабалък
калаен
калай
калайджийски
калайджийство
калайджия
калайдисам
калайдисвам
калайдисване
каламбур
калвинизъм
калвинист
калдъръм
калдъръмен
кале
калевра
калейдоскоп
калеко
калем
кален
календар
календарен
калесам
калесвам
калесване
калеска
калибър
калиграф
калиграфен
калиграфия
калиграфски
калиев
калий
калимявка
калина
калина-малина
калинка
калинов
калифорнийски
калка
калкан
калкулация
калкулирам
калкулиране
калник
кално
калолечение
калориметър
калоричен
калоричност
калория
калпав
калпаво
калпазанин
калпазанка
калпазански
калпак
калпакчийски
калпакчия
калугер
калугерица
калугерка
калугерски
калугеря се
калфа
калфенски
калци
калциев
калций
калцирам
калциране
калцун
калъп
калъф
калъч
калъчка
каля
калявам
каляване
калям
каляне
каляска
кама
камара
камарила
камба
камбана
камбанария
камбанен
камбиален
камбий
камбио
камбур
камгарен
камелия
камен
каменар
каменарски
каменарство
каменен
каменина
каменинов
каменист
каменлив
каменовъглен
каменоделец
каменоделски
каменоделство
каменоломен
каменоломня
каменотрошачка
камера
камерен
камериер
камериерка
камертон
камизола
камила
камилар
камиларски
камилски
камина
камион
камионен
камионетка
камо
кампанийност
кампания
камфор
камфоров
камшик
камък
камънак
камънар
камънарски
камъче
камъш
камъшен
кана
канава
канаваца
канавка
канадец
канадски
канал
каналджия
канален
канализационен
канализация
канализирам
канализиране
каналия
канап
канапе
канапен
канара
канарист
канарче
каната
канделабър
канджа
кандидат
кандидат-
кандидатен
кандидатирам
кандидатиране
кандидатски
кандидатствам
кандидатура
кандилка
кандилкам
кандилкам се
кандилкане
кандилница
кандило
кандисам
кандисвам
кандисване
кандърдисам
кандърдисвам
кандърдисване
канела
канелен
канене
канибал
канибализъм
канибалски
канибалство
канон
канонада
канонерка
канонизация
канонизирам
каноник
канонически
кански
кант
кантар
кантарджия
кантарион
кантата
кантианец
кантианство
кантон
кантонер
кантонерка
кантонерски
кантора
канцеларист
канцелария
канцеларски
канцеларщина
канцлер
канцлерски
канцлерство
канче
каньон
каня
каня се
каняк
каолин
каолинов
капа
капак
капан
капандура
капарирам
капариране
капаро
капацитет
капаче
капвам
капване
капела
капелмайстор
капелник
капене
капикоса
капиляр
капилярен
капилярност
капистра
капитал
капитален
капитализация
капитализирам
капитализирам се
капитализъм
капиталист
капиталистически
капиталовложение
капитан
капитански
капител
капитулация
капитулирам
капитулиране
капишон
капище
капия
капка
капна
капра
каприз
капризен
капризнича
капризно
капричио
капсул
капсула
каптаж
каптирам
каптиране
капчест
капчица
капчук
капя
карабина
карабинен
карабинер
каравана
карагьоз
караджейка
каракачанин
каракачанка
каракачански
караконджо
каракончо
каракул
каракулски
карам
карам се
карамбол
карамел
карамелен
карамфил
карамфилов
каране
караница
карантина
карантинен
карантия
карат
каратаван
караул
караулен
карауля
каращисам
каращисвам
каращисване
карбид
карбиден
карбол
карболов
карбон
карбонар
карбонат
карбуратор
кардаш
кардинал
кардинален
кардиналски
кардиограма
кардиолог
кардирам
каре
карез
карета
кариер
кариера
кариерен
кариеризъм
кариерист
кариеристичен
кариеристически
кариеристично
кариеристка
карикатура
карикатурен
карикатурист
карикатуристка
карикатурно
карикатуря
кариран
кармин
карминен
карминов
карнабит
карнавал
карнавален
карнеол
карнетка
каро
каросерен
каросерия
карпуз
карстов
карта
картал
картбланш
картел
картелирам се
картеч
картечар
картечен
картечница
картииност
картина
картинен
картинно
картирам
картиране
картичка
картограф
картографирам
картографически
картография
картографски
картоиграч
картоиграчка
картон
картонаж
картонажен
картонен
картоп
картотека
картотекирам
картотекиране
картотечен
картоф
картофен
каруца
каруцар
каруцарски
карфиол
карфица
карцер
каса
касаба
касапин
касапница
касапски
касационен
касация
касая се
касетка
касиер
касиерка
касирам
касиране
касичка
каска
каскет
касов
касоразбивач
каста
кастанети
кастов
кастор
касторен
кастрация
кастрене
кастрирам
кастриране
кастрон
кастря
кат
ката
катадневен
катаклизъм
катакомба
катализатор
каталог
каталогизация
каталогизирам
каталогизиране
каталожен
катанец
катар
катастрофа
катастрофален
катастрофално
катастрофирам
катафалка
категоричен
категорически
категорично
категория
катедра
катедрала
катедрален
катедрен
катер
катерач
катерене
катерица
катеря се
катет
катетър
катехизис
катил
катинар
като
катод
катоден
католик
католицизъм
католически
католичество
католичка
католишки
каторга
каторжен
каторжник
каторжница
каторжничество
катран
катранджийница
катранджийски
катранджия
катранев
катранен
катраник
катун
катунар
катунарка
катунарски
катурвам
катурвам се
катурване
катурна
катурна се
катър
катърски
катюша
кауза
каузален
каузалност
каук
каустик
каучук
каучуков
кауш
кафе
кафе-сладкарница
кафеджийски
кафеджия
кафеен
кафез
кафен
кафене
кафениче
кафтан
кафяв
кахър
кахърен
кахърно
кахъря се
каца
кацам
кацане
кацар
кацарски
кацарство
кацвам
кацване
кацна
кача
кача се
качамак
качамилка
качвам
качвам се
каче
качествен
качествено
качество
качул
качулат
качулест
качулка
каша
кашав
кашавар
кашалот
кашкавал
кашкавалджия
кашкавост
кашлица
кашличав
кашлям
кашляне
каюта
кая се
каяфет

как I. нареч. 1. За начин. а) В пряк въпрос или в непряк въпрос; по какъв начин. Той напипа случайно камата си. Как беше я взел? Вазов. Закълни се според закона. — Как? — Речи: да ми капнат и двете очи, ако зная нещо. Вазов. Наистина, при първото потрепване на портата, без да помни и знае как, Иван Краличът се прехвърли обратно през зида. Вазов. б) Във възклицателни и въпросително-възклицателни изречения при изразяване на задоволство, възторг, учудване, изненада или възражение, недоволство, досада и др. А как пее тоя хаджи Генчо! — за чудо и приказ! Каравелов. Засвири той, ама как засвири! Влайков. Я, Павелчо, добре дошъл, сине!... Как така, сине? Аз мислех, че си ни забравил. Елин Пелин. Дълга нощ бре! — въздъхна отец Онуфрий. — Как ще се прекара! Елин Пелин. 2. Във въпросително изречение, когато се иска оценка на качеството на нещо. Как ти се вижда нашият отред, ще стане ли истински отред? Хар. Русев. Как издържа изпита? Как мина заседанието? Как свири пианистът? || В какво положение? В какво състояние? Как сте с прехраната? — Старият махна с ръка: Всичко има, ред няма. Стаматов. О-о! добър ден, бай Иречек, как си, добре ли си? Ал. Константинов. Как сте със здравето? 3. За степен — във възклицателни изречения: означава степента, до която е достигнала проявата на някакво качество или действие; колко, колко много, до каква степен. Как бяха скръбни мойте детски дни! Дебелянов. Как мрачно се очертаваше сега пред мене това бъдеще със своите неволи и страдания! Величков. От кога, от кога той не е играл на топ. Как му се е доиграло! Елин Пелин. 4. За причина — във въпросителни изречения, с които се пита за причината на действието; защо. Ах, бяхте ли и там? Как не ви видях? Вазов. Как не дойде по-рано, да се видиш с кака поне за кратко време? Вазов. Как само той да проникне тука, а други не може! Вазов. II. Като съюз. 1. Въвежда допълнителни въпросителни изречения. а) По какъв начин? Боримечка, разкажи самичък, как се търкаляхте с мечката от скалата. Вазов. Миг само плахи жетварки съзряха / хубава Яна с незнайно си любе / как се зад облаци тъмни изгуби. П. П. Славейков. Чуй как стене гора и шума, / чуй как ечат бури вековни. Ботев. б) В какво положение? В какво състояние? Ще ида да видя как са лозята след дъжда. К. Петканов. Остави ме тук и не се обади да попиташ как съм, що съм. Елин Пелин. в) До каква степен; колко, колко много. И тебе чувствам нужда да разкажа / как вярвам аз и колко днес съм бодър. Вапцаров. Пък унучката си — ней пък, може ли се изказа, как се радваше и как си я обичаше! Влайков. г) По каква причина; защо. Тя се чудеше как не се сети по-рано за това. 2. Диал. Откакто. Три години става, как се ожених. Бял ден не съм видяла. Елин Пелин. Три деня вече и три нощи как Огнянов се скита из Стара планина. Вазов. III. Като частица. а) При изразяване на учудване, изненада. Как, отец Йеротей оставя отключено? Вазов. б) При изразяване на възражение, несъгласие, недоволство, възмущение, укор и др. Как, да убивам? — извика дяконът възмутен. Вазов. Защо викаха даскала?... — Как защо? Глух ли беше? Вазов. Те после ще разберат, че са сгрешили. — Как после, като те запалят жив. Ст. Даскалов. в) При неясно схванати думи; какво каза, що? Ти такова нещо видял ли си? — Как? — Една змия, свила се на търкало в пепелта. Вазов. IV. Като междум. За израз на приятна или неприятна изненада, радост или възмущение, недоволство. Бягайте... Видели са те тука, и турците идат. — Как! — извика Соколов, като че не вярваше на ушите си. Вазов. Как! Да му заплати две хиляди гроша? Каравелов. Дядо Моско се напи... И, като махаше срещу сина си ръце, викаше: Ка-а-ак! Ти ще ме учиш! Йовков. □ Как да ви кажа — при отговор, когато запитаният е в затруднение да намери точен и правилен отговор, израз. Нашите актьори играят твърде сполучливо. Но, как да ви кажа, самите представления не ми се харесват. Вазов. Как да е — повърхностно, както завърна, отгоре-отгоре. Димитър беше закърпил как да е куртката си и сега обличаше шинела си. Йовков. Как-как (разг.) — каквото и да стане, но непременно; на всяка цена. Нека, но аз трябва как-как да го предизвестя. Вазов. Как не (разг.) — а) По какъв ли не начин, по най-различни начини. Мъчеше се как не да ме придума. Йовков. б) Като частица: самостоятелно при подчертаване на някакво твърдение; да, разбира се, може ли инак. Изменил ли е в нещо нрава са, станал ли е малко по-добър? — Как не? Станал е, и много дори. Йовков. Как-щяло (диал.) — как може, нима е възможно. Ще се върне, как-щяло да се не върне! Йовков. Кое-как — по някакъв начин, някак си. Излезе сред кръчмата, закрепи се кое-как на краката си и с голямо въодушевление... запя. Йовков. Как ти е името (как се казваш)? — какво ти е името? Няма как (разг.) — иначе не може. Няма как, довечера пак ще трябва да идеш на гарата, че леля Фета пристига. Чудомир.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.