каѝш м. (тур.). Разг. Ремък. Като дойде до кръчмата, той спря, откачи по един каиш на конете, сне им юздите и им даде стиска сено. Йовков. Трансмисионен каиш. || Кожен колан. Панталоните му от черна аба са повдигнати нагоре и къси, запасани с каиш. Йовков. □ Опъвам (тегля) каиша (разг.) — мъча се, тегля. Ние теглим каиша, а вие се побратимявате с гърците и печелите милиончета. Дим. Димов.
|