какъ̀в, каквà, каквò, мн. каквѝ, въпросит. местоим. 1. В пряк въпрос за запитване относно качеството на лица или предмети. Какъв комитет? — попита той с вида на човек, който нищо не разбира. Вазов. Ти какъв си, господине, по каква работа към наше село? Елин Пелин. 2. Във възклицателни изречения, които изразяват възхищение, удивление или укор, недоволство, негодувание. а) За изтъкване качеството на лица или предмети. Каква мома беше станала Райка, и какво беше чудо! Влайков. Ще изградим със много пот, / един живот желан и нужен, / и то / какъв живот! Вапцаров. Какъв си ти! Само се подиграваш. Елин Пелин. Каква несправедливост! б) При прил. за усилване степента на изтъкваното качество; колко. Какъв благороден българин! — каза Рада покъртена. Вазов. Какъв си смешен, Бойчо! — смееше се тя весело. Вазов. Какво радостно събитие беше, когато тия дългокраки гости (щъркелите) пристигаха от далечния път в родните гнезда! Елин Пелин. 3. Като съюз. Въвежда подчинено допълнително изречение — непряк въпрос за запитване относно качеството на лице или предмет. Вълчан разказваше какви кучета беше имал едно време. Йовков. Воденичарят постоя малко замислен, хвана си главата, като че се чудеше какво решение да вземе. Вазов. □ За какъв дявол? (разг.) — за израз на недоволство; защо? За какъв дявол ще минират моста? Вежинов. За какъв дявол иде? Какъв не, какъв ли не (разг.) — всякакъв, най-разнообразен. И още какви не приказки ходеха из село. Йовков. Какъв (и) да е (неопределит. местоим.) — някакъв, всякакъв, безразлично какъв. Бойчо немà време за колебание; едно какво да е решение трябваше да вземе. Вазов. Ти ме знаеш, че аз на какви да е приказки не обръщам внимание. Йовков.
|