канàта ж. и канàт м. (тур.). Диал. 1. Крило на врата или на прозорец. Един започна да дърпа двете канати на вратата да ги затваря. Йовков. 2. Дъсчена ритла. Керванджията няма где да се подслони. Изви си самичък над напатите на колата няколко обръча, обтегна над тях една рогозка и се преви на завет под чергилото. П. Ю. Тодоров.
|