картèч м. (итал.). Воен. Остар. 1. Артилерийски снаряд с шрапнели за близка стрелба. Блясват огнени светкавици и железният дъжд на картеча шиба право в лицето на веригите, блъска ги и ги пилее като вихрушка. Йовков. Ах, летете вий сред сеч и дъжд от огнени картечи, / вий — развихрени предтечи на безоблачните дни. Смирненски. 2. Голяма сачма за ловджийска пушка.
|