кàране1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от карам.
кàране2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от карам се; караница. Няколко бледни, анемични деца се бият с пясък пред тях и предизвикват сърдито каране на внимателната майка. Вазов.