кал, калтà, мн. няма, ж. и (диал.) кал, кàлът, кàла, мн. кàлове, (събир.) кàлища, м. 1. Пръст, размекната от вода. Все тая гледка на ляво и на дясно: дири от наводнение, стари застояли локви, кал. Вазов. Малката каруца бавно се клатушкаше из дълбоката и рядка кал. Елин Пелин. Из лепкавата кал в угарите тежко пълзяха оръдията, които излизаха на позиция. Йовков. В рядка кал камък не хвърляй. Послов. Газя из калта. || Забъркана с вода пръст за тухли, мазилка или градеж. Надничарят бъркаше кал или носеше на рамото си тухли. Вазов. Денковата къща... на две ниски катчета, измазана с кал, беше отредена от селото да приеме високия гост. Вазов. 2. Само ед. Прен. Нещо нечисто, низко, долно. И Славка потъна в кал — дойде неволна мисъл в ума му. Елин Пелин. Видях в кал светите мои идеали, / знамената честни — оплюти парцали. Вазов. 3. Диал. Утайка от нещо. В дъното на шишето остана кал от оцета. □ Дадох си и калта под ноктите (разг.) — дадох всичко, което имах. Измъквам (вдигам, издигам) някого от калта — спасявам някого от безпътен, безчестен живот. Лечебна кал (мед.) — тиня, която съдържа лековити минерални и органични вещества. Ушна кал — втвърдена ушна секреция. Хвърлям кал — обсипвам с обиди, клевети; обиждам, клеветя.
|