|
кàзвам, -аш, несв.; кàжа, -еш, мин. св. кàзах, св., прех. 1. Изразявам гласно мислите си; говоря, думам. Ах, Бойчо, защо ме измъчи / — казваше Рада, заляна от щастливи сълзи. Вазов. Какво замълча, Благолаж? — карай де, — каза му Лазо. Елин Пелин. Огнянов, кажи своето мнение. Вазов. || Произнасям, изговарям, изричам, продумвам. Като казваше „моята ливада“, очите му пламваха. Елин Пелин. Да, роб е той, народът; / … / но хулна реч не казвай, недей го кле жестоко. Яворов. Ни думица горката му невеста / не смея да каже. П. П. Славейков. Рядко той казваше някоя дума. Йовков. Голям залък глътни, голяма дума не казвай. Погов. 2. Разправям, разказвам (устно или писмено). В едно свое писмо Ботев казва следующето за Левски: приятелят ми Левски е нечут характер. Вазов. Бабо, кажи ни една приказка. 3. Съобщавам, известявам, обаждам. Ако ти кажат, че азе паднал съм с куршум пронизан, / и тогаз, майко, не плачи. Ботев. Щом видиш врага — кажи! Йовков. Тия пари аз ще ти дам, но ми дай дума, че няма да кажеш никому. Елин Пелин. 4. Заявявам, уверявам, твърдя. Не, казвам ви, той няма да се върне. Йовков. Аз ти казвам, че ще пламне навсякъде. Вазов. 5. Показвам, посочвам, соча. Аз не вярвам на сънища. Сънищата нищо не казват. Глупости. Йовков. Аз да ти кажа плевника, ти му търси вратата. Погов. || Остар. Подсказвам, подсещам. Някакво предчувствие му казва, че се е случило нещо с Кралича. Вазов. 6. Обяснявам, изяснявам, разкривам. Геройството, що извършихте тая нощ, всичко ми каза. Вазов. 7. На мнение съм, мисля, смятам. Како, реших да се оженя. Какво ще кажете? Елин Пелин. Какво ще кажат братята ти! Ще допуснат ли те да сторя това. Елин Пелин. || В съчет. с частиците да и нека — предполагам, допускам. Да кажем, че някой ти даде пари на заем. Елин Пелин. 8. Поръчвам, заръчвам, заповядвам. Тя обичаше снахите и внучетата си, но се държеше строго с всички и, когато кажеше нещо, искаше да бъде изпълнено. Елин Пелин. Хайде сега, направете каквото ви казвам. Йовков. Казали на лисицата, а тя на опашката си. Погов. 9. Само 3 л. мн. казват — носи се слух, мълви се, приказва се. Казват, че имал бил пари. Йовков. Светлолица хубавица, / казват, / там живей. Яворов. 10. В съчет. с личните местоимения ме, те, го (я), му, ни, ви, ги — назовавам, наричам, именувам. В наше село имаше един човек, казваха го дядо Славчо. Влайков. Нивата на дядо — така я наричаха те, така я казваше и баща ми. Елин Пелин. Кажи му аго, да му стане драго. Погов. казвам се, кажа се страд. казвам си, кажа си възвр. „Не бива, дума съм дал“, казва си Стефан. Йовков. казваме си, кажем си взаим. Дойдоха момичетата за вода, казаха си нещо и се изсмяха. Елин Пелин. Горчиви думи бяхме си казали / и без причина сърдехме се ний. К. Христов. □ Здраве му кажи (разг.). — във възклицателен израз: а) За особено задоволство от добрите качества на нещо. Тук ни поднесоха едно десетгодишно златно вино — здраве му кажи! Ал. Константинов. б) За примирение, успокоение. Очаквах да е по-добре, но здраве му кажи. Кажи (го) (разг.) — вметнато: горе-долу, почти. Десет години, кажи го, ти беше дете; от тогава ни вест, ни кост от тебе. Елин Пелин. Кажи-речи (разг.) — почти, горе-долу, приблизително. Ротата ми, кажи-речи, е все от нашенци. А. Каралийчев. Като прехвърлим оня баир, ниския, и то, кажи-речи, сме стигнали. Елин Пелин. Казвам думата си — изразявам становището си по известен въпрос. Бъдете мъдри и единни, обмислете всичко, което ще се говори тук и кажете думата си. Орлин Василев. Между нас казано (разг.) — да не се дава гласност. Няма що да се каже (разг., ирон.) — не може да се възрази. Хубаво са го измислили, няма що да се каже! Ст. Загорчинов. Право(то) да си кажа (разг.) — да си призная най-чистосърдечно. Но тук се случи нещо, което, право да си кажа, не очаквах. Йовков. Ще му кажа аз нему (на него) (разг.) — израз на заплаха, закана.
|