каймàк, мн. -ци, м. (тур.). 1. Гъст и маслен горен слой на мляко; сметана. Донесоха току-що извадена от пещта, зачервена кавърма: точено от един два листа, поляно с много каймак. Йовков. 2. Разш. Гъст горен слой на сварено кафе. Залисан, той не догледа, ами остави, та изкипя кайманът на кафето. Влайков. □ Обирам каймака (разг., ирон.) — вземам за себе си най-хубавото.
|