|
как I. нареч. 1. За начин. а) В пряк въпрос или в непряк въпрос; по какъв начин. Той напипа случайно камата си. Как беше я взел? Вазов. Закълни се според закона. — Как? — Речи: да ми капнат и двете очи, ако зная нещо. Вазов. Наистина, при първото потрепване на портата, без да помни и знае как, Иван Краличът се прехвърли обратно през зида. Вазов. б) Във възклицателни и въпросително-възклицателни изречения при изразяване на задоволство, възторг, учудване, изненада или възражение, недоволство, досада и др. А как пее тоя хаджи Генчо! — за чудо и приказ! Каравелов. Засвири той, ама как засвири! Влайков. Я, Павелчо, добре дошъл, сине!... Как така, сине? Аз мислех, че си ни забравил. Елин Пелин. Дълга нощ бре! — въздъхна отец Онуфрий. — Как ще се прекара! Елин Пелин. 2. Във въпросително изречение, когато се иска оценка на качеството на нещо. Как ти се вижда нашият отред, ще стане ли истински отред? Хар. Русев. Как издържа изпита? Как мина заседанието? Как свири пианистът? || В какво положение? В какво състояние? Как сте с прехраната? — Старият махна с ръка: Всичко има, ред няма. Стаматов. О-о! добър ден, бай Иречек, как си, добре ли си? Ал. Константинов. Как сте със здравето? 3. За степен — във възклицателни изречения: означава степента, до която е достигнала проявата на някакво качество или действие; колко, колко много, до каква степен. Как бяха скръбни мойте детски дни! Дебелянов. Как мрачно се очертаваше сега пред мене това бъдеще със своите неволи и страдания! Величков. От кога, от кога той не е играл на топ. Как му се е доиграло! Елин Пелин. 4. За причина — във въпросителни изречения, с които се пита за причината на действието; защо. Ах, бяхте ли и там? Как не ви видях? Вазов. Как не дойде по-рано, да се видиш с кака поне за кратко време? Вазов. Как само той да проникне тука, а други не може! Вазов. II. Като съюз. 1. Въвежда допълнителни въпросителни изречения. а) По какъв начин? Боримечка, разкажи самичък, как се търкаляхте с мечката от скалата. Вазов. Миг само плахи жетварки съзряха / хубава Яна с незнайно си любе / как се зад облаци тъмни изгуби. П. П. Славейков. Чуй как стене гора и шума, / чуй как ечат бури вековни. Ботев. б) В какво положение? В какво състояние? Ще ида да видя как са лозята след дъжда. К. Петканов. Остави ме тук и не се обади да попиташ как съм, що съм. Елин Пелин. в) До каква степен; колко, колко много. И тебе чувствам нужда да разкажа / как вярвам аз и колко днес съм бодър. Вапцаров. Пък унучката си — ней пък, може ли се изказа, как се радваше и как си я обичаше! Влайков. г) По каква причина; защо. Тя се чудеше как не се сети по-рано за това. 2. Диал. Откакто. Три години става, как се ожених. Бял ден не съм видяла. Елин Пелин. Три деня вече и три нощи как Огнянов се скита из Стара планина. Вазов. III. Като частица. а) При изразяване на учудване, изненада. Как, отец Йеротей оставя отключено? Вазов. б) При изразяване на възражение, несъгласие, недоволство, възмущение, укор и др. Как, да убивам? — извика дяконът възмутен. Вазов. Защо викаха даскала?... — Как защо? Глух ли беше? Вазов. Те после ще разберат, че са сгрешили. — Как после, като те запалят жив. Ст. Даскалов. в) При неясно схванати думи; какво каза, що? Ти такова нещо видял ли си? — Как? — Една змия, свила се на търкало в пепелта. Вазов. IV. Като междум. За израз на приятна или неприятна изненада, радост или възмущение, недоволство. Бягайте... Видели са те тука, и турците идат. — Как! — извика Соколов, като че не вярваше на ушите си. Вазов. Как! Да му заплати две хиляди гроша? Каравелов. Дядо Моско се напи... И, като махаше срещу сина си ръце, викаше: Ка-а-ак! Ти ще ме учиш! Йовков. □ Как да ви кажа — при отговор, когато запитаният е в затруднение да намери точен и правилен отговор, израз. Нашите актьори играят твърде сполучливо. Но, как да ви кажа, самите представления не ми се харесват. Вазов. Как да е — повърхностно, както завърна, отгоре-отгоре. Димитър беше закърпил как да е куртката си и сега обличаше шинела си. Йовков. Как-как (разг.) — каквото и да стане, но непременно; на всяка цена. Нека, но аз трябва как-как да го предизвестя. Вазов. Как не (разг.) — а) По какъв ли не начин, по най-различни начини. Мъчеше се как не да ме придума. Йовков. б) Като частица: самостоятелно при подчертаване на някакво твърдение; да, разбира се, може ли инак. Изменил ли е в нещо нрава са, станал ли е малко по-добър? — Как не? Станал е, и много дори. Йовков. Как-щяло (диал.) — как може, нима е възможно. Ще се върне, как-щяло да се не върне! Йовков. Кое-как — по някакъв начин, някак си. Излезе сред кръчмата, закрепи се кое-как на краката си и с голямо въодушевление... запя. Йовков. Как ти е името (как се казваш)? — какво ти е името? Няма как (разг.) — иначе не може. Няма как, довечера пак ще трябва да идеш на гарата, че леля Фета пристига. Чудомир.
|