каквòто относит. местоим. ср. 1. Като съюз. а) Въвежда подчинено допълнително изречение — това нещо, което. Хайде сега, правете каквото ви казвам. Йовков. Чакай пък сега аз да разкажа каквото знам. Йовков. Тъй да знаеш — каквото съм рекъл, то ще стане. Ст. Загорчинов. б) Диал. Въвежда обстоятелствено изречение за начин; по какъв начин, както. Ще се запали градът ви, каквото са я захванали вашите лудоглави младежи. Вазов. Знаеш ли ти, чичовото, че каквото се съсипвам аз сега и каквото си тегля днеска при тия момчета, в живота си не съм го теглил. Влайков. Дано не ни подушат — пошушна край рамото му селянин. — Каквото сме се събрали — леле мале. Хар. Русев. || При изтъкване на еднаквост в действията (свързано с така и, тъй и в главното изречение). Каквото с нея, така и без нея, не ѝ е много спорни работата. Елин Пелин. в) Разг. Въвежда подчинено определително изречение — при означаване на еднаквост, сходство на качества. Па каквото е дъртата, и дъщерите ѝ са това. Влайков. Каквото повикало, такова се отзовало. Послов. На каквото си постелеш, на такова ще легнеш. Послов. г) Във вметнато изречение — при подчертаване на факти; както. Май, каквото гледам, идат облаци от Балкана. Вазов. Каквото виждам, нямате твърде гости? — казах му аз. Вазов. 2. Като същ. Това нещо, което. На всяка друга работа била ударна и похватни: и на шев, и на предене, и на ткане. Таман каквото страна Венковица си обича. Влайков. Какво мислите да правите сега, като ще е въстание навред? — попита Рада. — Каквото трябва. Вазов. □ Каквото (и) да е (неопределит. местоим.) — нещо, безразлично какво. Девойката не е твърде склонна да разказва каквото и да било за себе си. Караславов.
|