кàкин, -а, -ο. 1. Прил. от кака. За какиното та дете не знам, може така да му е било писано. Караславов. Ушила ми мама нов фистан / от какиния вехтия. Нар. пес. 2. Като същ. мн. какини (разг.) — домът и семейството на кака. Бързо поправи Колчо обущата, па ги взе и самичък ги отнесе у какини си. Влайков. Какини Донини имат четири деца — все момиченца. Влайков.
|