калабалъ̀к, мн. -ци, м. (араб.). Разг. Голямо множество, навалица. В тоя калабалък, кой ще му разбере какво взима и какво дава. Влайков. Там им е тясно, думаше тя. Па са и пò калабалък — зълва по-малка, деверче, децата на етърва ѝ. Влайков.