калèм м. (гр.). 1. Остар. Молив от камък за писане на плоча. Започваме всички с подострените си калеми... да пишем на таблите си. Влайков. || Прен. Разг. Молив. Дай хартията и калема — каза той тревожно — вий гледайте, аз ще пиша. Ал. Константинов. 2. Диал. Цев за навиване на памучна прежда за основа на платно. 3. Разш. Клонче от дърво с пъпка за присаждане. Донесох калеми от областния разсадник и започнах да присаждам круши, ябълки, праскови. А. Каралийчев. □ Тегля калема (разг.) — а) Правя сметка, изчислявам. б) Задрасквам, заличавам.
|