кàлпав, -а, -о, прил. (тур.). Разг. 1. Който е недобре изработен; недоброкачествен, лош. Топът, обаче, бил калпав..., та при първия и единствен гърмеж гранатата не отишла по-далече от реката. Вазов. Калпава стока. 2. За човек — който не е добър, лош във всяко отношение. Изпъдиха го него лани от Дрягулино и тук... го прибраха да даскалува. А пък той излезе неблагодарник и калпав. Влайков. Калпав човек. □ Калпав грош (остар.) — фалшив грош.
|