калъ̀п м. (гр.). 1. Форма за отливане на еднообразни предмети. Това не беше друго, а лени куршуми; а в тиганчето се топеше оловото, от което ги лееха в калъпа. Вазов. Калъп за тухли. || Предмет, форма за обтягане, разтягане на нещо. Слагам обувки на калъп. Калъп за шапка. 2. Разш. Един от редица еднообразни предмети с четвъртита форма, получен като че ли от такава форма. Нарязахме сиренето на калъпи. Калъп сапун. □ По калъп (пиша, рисувам и др.) (неодобр.) — по възприет образец, по шаблон.
|