камбàна ж. (итал.). 1. Метално изделие във форма на пресечен конус, от вътрешната страна на което е прикрепен подвижен метален език за произвеждане на звук при удар в стените му. Рано утринта камбаните и клепалата забиха от черквите. З. Стоянов. Камбаната биеше непрекъснато и нейният меден глас на вълни на вълни се носеше над селото. Елин Пелин. 2. Спец. Предмет във форма на пресечен конус за технически цели. Водолазна камбана.
|