кàмо нареч. 1. Диал. В безглаголни изрази, обикн. в съчет. с кратки местоименни форми — где, къде. И отново мисли, отново ядове... Къде е песента му в двора, къде е веселието му. Камо ти оня задружен труд, както в кооперативното стопанство. Кр. Григоров, 2. Диал. В съчет. камо да — защо (ли) не. Боже, камо да видя сега Колча! — въздъхна си тя. Вазов. Камо да беше честита / да има тя татко, я брат? — / А то — стара майчица само. К. Христов. Камо да знаеше, той би предпазил и него и себе си от беда. Вазов. 3. Съюз. В съчет. камо ли — за съпоставяне на две отречени възможности, от които втората е отречена по-силно; нежели. Чорбаджи Мано и една шепа брашно не ми даде, камо ли друго. Кр. Григоров. До дружината не ми остава много време да прескоча, та камо ли до ротите. Вежинов.
|