|
кàмък, мн. кàмъни и (остар.) кàмъци, м. 1. Общо название на всяко твърдо минерално тяло, което се намира върху земята или в нея, с изключение на рудите. || Отделен къс от такова минерално тяло. Нарамил железния лост, с преметнатата него торба, той отиваше да вади камъни. Йовков. Високите стени, иззидани с големи четвъртити камъни, стоят и до днес. Величков. || Само ед. Събир. Камънак. В тази нива има много камък. || Вид такова минерално тяло, което се намира в голямо количество и има определени характерни свойства. Русенски камък. 2. Стесн. Минерални образования в бъбреците и жлъчния мехур. Страда от камък в бъбреците. □ Адски камък (хим.) — сребърен нитрат. Безценен (скъпоценен) камък — диамант, рубин и под. Воденичен камък — голям плосък и кръгъл камък за смилане на зърното. Да спи зло под камък (погов.) — да не се говори за нещо, от което може да има неприятни последици. Дърво и камък се пукат (разг.) — много е студено. Зелен камък (хим.) — железен сулфат. Камък върху камък не остана (разг.) — разруши се всичко до основи. Камък да стисна, вода ще пусне (диал.) — здрав съм, силен съм. Камък на сърцето — тежко душевно състояние, мъка. Котлен камък — варовита утайка по съдовете. Крайъгълен камък (книж.) — най-важното обстоятелство при създаването на нещо. На камък трева поникнала (диал.) — голямо плодородие. Под дърво и под камък (търся) — грижливо и навсякъде (търся). Пробен камък (книж.) — предмет за изпитване какъв ще бъде успехът на някаква работа. Син камък (хим.) — меден сулфат. Удрям о (на) камък — не сполучвам, срещам непредвидена спънка, трудност. Философски камък — камък, който, според алхимиците, може да превърне всякакъв метал в злато. Хвърлям камък върху някого — обвинявам, осъждам, клеймя някого.
|