канàл м. (лат.). 1. Изкуствен широк ров, по който тече вода. Заповядал да се прокопаят канали към Дунава, които да отведат водата на блатата. Йовков. По канала от езерото към морето се спущаха лодка след лодка. Д. Добревски. Напоителен канал. Волгодонски канал. Суецки канал. Панамски канал. 2. Отводна тръба в жилище или в населено място, по която изтичат нечистите води. Каналът се запуши. 3. Спец. Цилиндрична тръба в машина, оръдие и др. Пропускателен канал. 4. Спец. В животински или растителен организъм — тръбичка, по която се движат течности. Пикочен канал. Д(лъчеи канал. 5. Прен. Път за проникване, разпространение на нещо. || Стесн. Скрит път, начин, по който се предават съобщения, сведения. Подир 3 — 4 дни старият бей получава в Струмица по заплетен канал писма, да упражни влиянието си пред властта за спирането на потерите. Яворов.
|