канапè, мн. -та, ср. (фр.). Дълъг тапициран стол с облегало. В салона толкова канапета, кресла, столове, столчета — не знаеше где да седне. Стаматов. Всеки ден по това време... той имаше обичай да са полежи на канапето в обедната стая. Влайков.