канòн ж. (гр.). 1. Черковно правило, ред, образец. Пазете строго каноните черковни. Вазов. Тъй мълвеше тоз мъж, в килията скрит... / И против канона и черковний звън — / работи без отдих, почива без сън. Вазов. 2. Признати от църквата или от другаде книги, текстове. Вехтозаветен канон. 3. Църковно песнопение с похвала на светец или на празник, което се пее или чете през време на службата. Тя знае и кога е тайната молитва, и кога полилеите ще запалят, и кога канонът ще се захване. Влайков. 4. Муз. Многогласна музика, в която всички гласове изпълняват същата мелодия, но я започват не едновременно, а един по-късно от другия. 5. Изк. Съвкупност от художествени похвати и естетически правила, задължителни за изкуствата в дадени епохи. Канони на византийската иконография.
|