кàня, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Повиквам някого да дойде на определено място; поканвам. Баба Лалка и в къщи го кани, кафенце го черпи, и в село на гости му ходи. Елин Пелин. Каня на гости. Каня на сватба. 2. Предлагам на някого да извърши нещо. Ние захванахме начесто да ги каним да са починат. Вазов. Той погледна чужденците с поглед, който ги канеше да си отидат. Вазов. Леля Гена наготвила много и хубави гозби и току ме канеше, дорде обядвахме, да си взема и от това, и от онова. Влайков. Хапнете си от меда, — канеше Вълчан гостенина. Йовков. Канят ли те — еж, гонят ли те — беж. Погов. каня се страд. Канят се гости.
|