|
кàня се1, -иш се, мин. се. -их се, несв., непрех. 1. Имам намерение, готвя се да направя нещо. Стоян вървеше нататък с широки стъпки и, тъкмо се канеше да прескочи един трап, край него се стрелна Шаро. Дим. Талев. Той се канеше да излезе. 2. За буря, дъжд и под. — предстои в най-близко бъдеще; наближава, приближава. Вият се облаци черни, / вихрена буря се кани. П. П. Славейков. Кани се да вали.
кàня се2, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. Заканвам се. Че я страх от бащин поглед: / Цеко зле се кани: / и за него, и за нея — / лошо ще да стане. Вазов.
|