капàк, мн. -ци, -ка (сл. ч.), м. (тур.). Горна част, която служи за покриване или затваряне на съд, изба и под.; похлупак. Капак на тенджера. Капак на кутия. Капак на изба. || Дървена част на прозорци или врати, с която се закриват отвън. Всичките бакалници бяха затворени, и вратите, а прозорците, които имаха капаци. Вазов.
|