кàпка ж. 1. Малка кръгла частица от течност. Блещукат, рано сутрин росни капки по цветята. Михайловски. Домакинът изцеди последните капки ракия от стъклото в чашата си. Дим. Димов. При вида му няколко капки пот избиха по бледното му чело. Вазов. || Разг. Съвсем малко, нищожно количество. Старият поп беше по-добър, капка пиене не слагаше в уста и не беше лаком в яденето. А. Каралийчев. || Обр. Главата тегне изнурена, / в гърдите нито капка мощ. Яворов. Тя няма капка срам. 2. Белег от такава частица течност. По покривката има капки. □ В капка вода бих го удавил — толкова мразя някого, че да имах и най-малка възможност, бих го унищожил. До капка — до край, до дъно, съвсем. Нощес се скъсал един обръч на бурето, и виното изтекло до капка. Елин Пелин. До последна капка кръв — до край (при борба, съпротива). Като капка — много хубав. Момиче беше младо като капка. На капки — на малки точици. Приличат си като две капки вода — много си приличат.
|