кàрам, -аш, несв., прех. 1. Обикн. за добитък — направлявам, насочвам движението на някого; водя. Овчарят кара своите овце на паша. Каравелов. || Принуждавам, заставям някого да върви пред мене. Тогаз видях, че той караше отпреде си един куп вързани селяни. Вазов. Татарин кара Стана робиня, / с коня я тъпче по бели пети. Нар. пес. 2. Движа се с превозно средство, с кон и др., като го управлявам. Ян Бибиян се научи да кара автомобил и това му правеше особено удоволствие. Елин Пелин. Турчинът... караше конете си, без да се обърне вече. Вазов. Карам лодка. Карам велосипед. 3. Придвижвам някого или нещо от едно място на друго с превозно средство: возя, превозвам. Отвъд моста скърцаха и идеха празни селски кола, които бяха карали камъни за града. Вазов. Карам дърва. Карам сено. 4. Правя нещо да работи, движа, привеждам в движение. Чува се и неспирния шум на скока по-долу, който кара воденицата. Вазов. 5. С да-изречения — заставям, принуждавам някого да направи нещо. И ако нас ни карат / да умираме, / и ако нас ни тикат / към куршумите, / то сигурно и лудият / paазбира, / че ние трябва / да си кажем думата. Вапцаров. Нуждата кара и мечката да играе хоро, без да ѝ се ще. Вазов. || Ставам причина за нещо. Неправдите го караха да се гневи. Елин Пелин. Подвигът, който беше извършил, ги караше да гледат на него със страхопочитание. Ст. Даскалов. 6. Непрех. Разг. Продължавам да върша нещо, както съм започнал. Какво замълча, Благолаж? — Карай де! Елин Пелин. Воденичната едвам крета. Вода няма. Ако кара тъй — загубени сме. А. Каралийчев. 7. Разг. Уча, следвам. Карам университет. Карам гимназия. Карам курсове. 8. Разг. Навлязъл съм в известна възраст. Карам десетата година. Детето кара осмия месец. карам се възвр. и страд. Той се мъча, кара се насила да мисли за това. Влайков. □ Кара го на лудост (разг.) — има прояви на лудост. Кара ме на сън — доспива ми се. Карам през просото (през пръсти) (разг.) — върша нещо небрежно, повърхностно. Карам си — върша, както си знам, както искам. Кой както е навикнал, да ти кажа, тъй си кара. Чудомир. Дядо Хаджия го изгледа изкриво и пак си караше нататък. Влайков. Карам я (разг.) — преживявам, справям се с положението. Работят те двамата, въртят, покрай другото, и къщната си работа я карат криво-лево. Влайков. Как ти върви работата? — Карам я някак си. Ни се води, ни се кара (погов.) — за опърничав, упорит човек, който с нищо не се съгласява.
|