кàрта ж. (итал.). 1. Изображение на земна повърхност, на която са означени с условни знаци географски, геологически, етнографски, езикови и др. особености. Карта на Европа. Етнографска карта. Релефна карта. Историческа карта. || Изображение на звездното небе. Астрономическа карта. 2. Лист или картонче, с напечатан в него текст за освидетелстване на самоличността на някого. Членска карта. Служебна карта. || Лист или картонче, с напечатан в него текст, който дава право за ползуване от нещо. Абонаментна карта. Трамвайна карта. 3. Обикн. мн. Правоъгълни картончета, обикн. 52, еднообразни от едната страна, със знаци и образи от другата, които служат за игра, врачуване и др. Играя на карти. Гледам на карти. Карти за игра. □ Играя с открити карти — нямам скрити помисли, намерения. Откривам картите си — разкривам плановете, намеренията си. Поставям (залагам) на карта нещо — излагам нещо на риск, за да добия някаква облага. Пощенска карта — отворено писмо.
|