кару̀ца ж. (ит.-гр.). 1. Проста конска кола главно за превозване товар; талига. Инстинктивно той шиба конете и каруцата затраква по чакълестия път. Л. Стоянов. Меко затъваха в рохкавата почва колелетата на обозните каруци, щом излезнаха от пътя. Вежинов. 2. Остар. Пътнишки железопътен вагон. Последна излезе една мома... и търчешката отиде към влака, качи се леко на стъпалото и се изгуби в една каруца трети клас. Вазов.
|