касàпин, мн. касàпи, м. (араб.). Остар. 1. Лице, което коли добитък в кланица. Аз ще заколя ягнетата, отговори Бекир баба, който се случи на двора; аз съм стар касапин, само ми ги дайте. Ц. Гинчев. 2. Месар, месопродавец. Намират ти махана, че си конфискувал месото на касапите. Йовков.
|