кàстря, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Подрязвам клони на дърво. Всред гората видях и турци от Анево,..., които сваляха безпощадно великолепни млади и тънки ели, кастреха им клоните и ги караха на магарета в града. Вазов. 2. Прен. Разг. Мъмря някого строго; хокам. Кастриха го здравата.
|