|
кат нареч. Вж. като1 и като2.
кат, кàтът, кàта, мн. кàтове, кàта (сл. ч.), м. (тур.). 1. Остар. Етаж на сграда. Дяконовата килийка, която беше на долния кат, гледаше именно към това дворче. Вазов. И селото е ново. Къщите са все по на два ката. А. Каралийчев. 2. Всеки отделен ред от неща, поставени едно върху друго или едно до друго; пласт. Бяха надошли все едни нови писани каруци, с по два-три ката чували и сено отгоре. Йовков. На, видите ли, крачолите им са с по два ката гайтани. Влайков. Сгъвам покривката на два ката. Конец в два ката. 3. За дрехи — пълно облекло за едно преобличане; комплект. Казал да му приготви по-скоро няколко ката чисти долни дрехи. Влайков.
|