Речник

катò¹ и (съкр., диал.) кат нареч.-предлог. 1. За сравнение. а) При посочване на еднаквост, сходство между лица, предмети, състояния и др.; подобно на, както. Веднага той съгледа, че не надалеко... нещо като човек се мърдаше. Вазов. Кой като нас! Каква гордост беше то, че тръгваме за изложението със свой трен. Ал. Константинов. Сушата, като невидима дяволска птица, пъдеше с огнените си криле всяко облаче от кръгозора и ставаше от ден на ден по-страшна и по-убийствена. Елин Пелин. Тя е като заспала. б) При посочване на еднаквост, сходство на качества на лица или предмети. Блатото лъщеше като сребърно и тук-таме по него лежаха тънки корици лед. Елин Пелин. Прекръстили ме Пшеничката, защото съм приличала на узрял клас а очите ми били като на котка. Елин Пелин. || След качествени прилагателни и наречия — при посочване на степента, в която се проявява някакво качество; подобно на. Очите ѝ били черни като тая черна нощ. Елин Пелин. Кафявата ѝ коса, гъста и мека като коприна, се спуща отзад на дълга плитка. Влайков. Ясно като бял ден. Погов. Тежък като олово. Бял като сняг. Тъмно като в рог. в) При посочване на размер или количество на нещо; колкото. Тези минути му се сториха дълги като векове. г) При посочване на начина, по който се извършва глаголното действие; както. Весело звънче кротко и равномерно дрънкаше и пееше като щурче надалече из свежия въздух. Елин Пелин. Райка растеше като цвете в градина. Влайков. Лицето ѝ (на Яна) пламва, погледът ѝ се премрежва..., ръцете ѝ треперят като лист. К. Петканов. Леля му Гена си го обичаше и го гледаше като майка. Влайков. 2. За уточняване; а) При преценка на възможности на лица или качества на лица и предмети чрез свеждане на по-обща категория предмети към по-частна — в значение на „такъв какъвто съм“, „от рода на“, „от вида на“. Представям си; каква ще бъде нашата държава, когато се управлява от хора като тебе. Ст. Костов. С обувки като тези може да се обходи цялата планина. Дреха като тази не би могла да се носи повече. Този плат за човек като мене е скъп. б) След глаголи — за поясняване на глаголното действие чрез посочване на типично или временно качество, в значение на „в качество на“. Измина се неусетно уреченото време, което Колчо трябваше да прекара като калфа, и ето че излезе вече и майстор. Влайков. Няколко дена след завръщането му през февруари, Каблешков се яви в Бяла черква като апостол. Вазов. || При поясняване на причината на глаголното действие. Той, като добър съсед, идеше да поразговори и успокои бай Марка. Вазов. Баща му, като учител, журналист и народен трибун, е бил принуждаван... да скита от град на град. П. П. Славейков. || При посочване на качества чрез свеждане на по-частна категория предмети към по-обща. Той като човек е сериозен, като лекар — съвестен. Вазов. Като учител той е много ценен. в) След глаголи като славя се, прочувам се или след известен съм, прочут съм — при подчертаване, наблягане на някакво качество, в значение на „с качество на“. Госпожа хаджи Равоама... се славеше като най-веща узнавачка на всички градски тайни и като изкусна сплетница. Вазов. Той е известен като добър, опитен лекар. 3. Като частица. Понякога в съчет. с например при изреждане, изброяване на предмети, лица — за уточняване; именно, например. Имаше мнозина от ония, които си идеха всеки ден, като Гроздан, Тачката, Йордан Ковача и др. Йовков. Частните монополни съглашения и сдружения, като картели, тръстове и концерни, се забраняват. Снабдиха стопанството с много нови машини като например: трактори, комбайни, редосеялки и др. □ Като че, като че ли — при изразяване на предположение, несигурност. В тъмнината като че се мярна човешка фигура. Кр. Григоров. Като че почука някой. Вън като че ли вали.

катò² и (съкр., диал.) кат съюз. I. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения. 1. За начин. При посочване по какъв начин се извършва действието в главното изречение. Така той извървя дола, като се провираше под сведените върби и ракитаци. Елин Пелин. Колчо заслазя опипом, като чукаше с тоягата си по стъпалата на стълбата. Вазов. Правителството ръководи държавното управление, като обединява и съгласува работата на отделните министерства. || При подчертаване на придружителни действия; и същевременно, и. Кой си ти? — попита сопнато и недоверчиво Марко, като отдръпна пищова си. Вазов. Знам де е кутията с кафето и шекера, — избъбра Генко, като остави Юрданча на коленете на дяда си и се изгуби. Вазов. Ах, бачо иде! — извика хаджи Равоама, като се затече да посрещне Юрдана Диамандиев. Вазов. 2.За време: а) При посочване на едновременни действия; когато. Като идех, откъм лозята се спущаха сган башибозуци. Вазов. Още като се качваше по стълбите, тя зачу раздирателните викове на Юрдана. Вазов. б) При посочване на действия, които следват непосредно едно след друго; когато, след като, щом като. И, като му хвърли там няколко гроша, Огнянов яхна коня и продължи пътя си. Вазов. Като преодоля задуха си, Шишко почна да пълзи към канавката на шосето. Дим. Димов. || Разг. При подчертаване, изтъкване на глаголното действие в подчиненото изречение, понякога при изреждане на няколко последователни действия. Оная тънка, па висока снага като се завие и закърши... — топола. Влайков. Всичкият му (на Герчо) живот е у тая пуста гъдулка! Като я пипне в ръка, като заиграят ония пръсти, като трепне лъка... Не свири пустата му гъдулка, ами говори. Елин Пелин. в) При последователни действия — когато действието на главното изречение е като следствие от действието на подчиненото; когато. Като чу гласа му, момичето се обърна. Йовков. г) При изразяване на някаква условност; в случай че, ако. Като кажеш истината, ще направиш добро на себе си и на баща си. Величков. Цяла нощ като пътуват, заран рано там ще да осъмнат. Елин Пелин. 3. За причина. При посочване причината на глаголното действие в главното изречение; защото, понеже, тъй като, щом, щом като. Баща му ми е голям приятел, и той клетникът, като не познавал никого другиго, подирил у мене да се скрие. Вазов. Дърво за красота, ама като му пречи, ще го отсека. Елин Пелин. II. За присъединяване. При допълване, уточняване на преходното изречение. На това място... се събират на игри... отбрани хвъркати песнопойци от съседната гора всеки ден, като почнеш от април, та чак до края на август. Елин Пелин. □ Като да, като че, като че ли (сложни съюзи) — за въвеждане на подчинени изречения за сравнение. Ядоса се на тръните, като да бяха живи хора и ги зарита с крак. К. Петканов. Той се озърна пак, като че диреше да се потули някъде. Вазов. Вперила во него модри очи, / като че ли тя искаше, това що не издума с замъглени думи, / да го додума с поглед. П. П. Славейков. Войникът... отвърна бавно, като че ли предъвкваше думите си. Ст. Загорчинов. Заговори с мене така, като че сме познати отдавна. След като (сложен съюз за време) — при посочване на последователни действия. След като се здрависаха и размениха няколко думи по тазгодишната ловитба, онбашията взе карабината на игумена. Вазов. Тъй като — сложен съюз за причина. Тръгваме на заход-слънце, тъй като дългият път трябваше да минем през нощта. Йовков. Щом като — сложен съюз: а) За време — при посочване на действия, които следват непосредно едно след друго; когато, след като. Щом като съмна, те тръгнаха. б) Разг. За причина; щом. Щом като е недоволен, по-добре е да не идва.