катрàн, мн. няма, м. (тур.). 1. Черна гъста смолиста течност, получена от суха дестилация на иглолистни дървета или от каменни въглища. Само излизаше накъм стопанството..., мазваше с катран предницата на колата. Кр. Григоров. Скърца като кола без катран. Погов. 2. Диал. Според религиозните представи — пъкъл. Щом влезе в рая, дядо Матейко се сети за бабата си. — Тук има ли някоя баба Матейца...? — Има, има... — Ами поп Николай тука ли е? — Поп Николай е в катрана, дядо. Елин Пелин.
|