кату̀н м. 1. Палатки от опънати черги или платна, които служат за временен подслон на цигани чергари; цигански стан. Полянка цветна, на средата / катун се ширнал. К. Христов. 2. Събир. Самите цигани катунари, които ги обитават. Зад тях катунът струпал се, пъстрей. / На всичките в лицата волност грей. К. Христов.
|