кату̀рвам, -аш, несв.; кату̀рна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. кату̀рнат, св., прех. Разг. Бутвам нещо изправено да легне; събарям, повалям, обръщам. Кръчмарят, който в това време носеше кафето, смути се от това събитие и катурна на земята чашите. Вазов. Опитахме се един по един, ама никой не можа да катурне камъка. А. Каралийчев. Малкото камъче катурва колата. Погов. катурвам се, катурна се страд.
|