кахъ̀р м. (араб.). Разг. Грижа, тъга, мъка. Ах че мен, дядо, додея / любовни песни да слушам, / а сам за тегло да пея, /, за тегло, дядо, сюрмашко / и за своите си кахъри, / кахъри — черни ядове! Ботев. □ Бели кахъри (разг.) — скръб, мъка, грижа за дребни, маловажни неща. Не бери кахър (разг.) — не се грижи, не се тревожи.
|