качамàк, мн. -ци, м. (тур.). Гъсто сварена каша от царевично брашно за ядене като хляб; мамалига. Борко силно вдишваше сладникавия мирис на качамака, който къкреше в едно почерняло котле, провесено над разпалените главни в огнището. М. Марчевски. Бъркам качамак.
|