кàчвам се, -аш се, несв.; качà се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. 1. Вървя, движа се нагоре; възлизам, изкачвам се. Колкото повече се качвахме, толкоз пътят ставаше по-върл и лош. Вазов. По мраморна стълба се качиха в голямо антре. Стаматов. Качвам се на четвъртия етаж. Качихме се на Витоша. || Обр. Издигам се, извишавам се. Дядо Захарий мълчаливо и с усилие върви по кривата пътека, която се качва на могилата. Елин Пелин. 2. Влизам, настанявам се в превозно средство. Качих се на влака и право при министра. Чудомир. Не успях да се кача в трамвая. 3. Възсядам животно за езда; яхвам. Старецът не беше успял да види кога седемте войника се бяха качили на конете си. Йовков. Още на кон не се качил, крака замахал. Погов. 4. За цена — увеличавам се, ставам по-висок, по-скъп; покачвам се. Цените на стоките постоянно се качват. □ Качи ми се на главата (разг.) — не ми се подчинява, не ме слуша, не ме зачита.
|