кàчество, мн. -а, ср. 1. Само ед. Филос. Съществени признаци, с които се отличават предметите или явленията помежду си. 2. Обикн. мн. Положителни или отрицателни свойства, черти на някого или на нещо. Качествата у човеците са различни. Това, което притежава един, няма у друг. Дим. Димов. Войвода е голямо и силно куче. Но то няма ни едно от тия качества, които би следвало да има, ако се съди по твърде претенциозното му име. Йовков. Изтъкнати бяха положителните а отрицателните качества на романа. Лични качества. Ценни качества. Морални качества. 3. Само ед. Степен на положителните свойства, на годността, пригодността на нещо, което се изработва, произвежда. Брашно първо качество. Цигари трето качество. Високо качество на продукцията. □ В качеството (си) на (книж.) — като някакъв. Да се повика самият разсилен Дамянов в качеството си на свидетел. Вазов. Когато дойде генералът в качеството на русенски губернатор, аз му представих списък на чиновниците. Вазов.
|