качу̀лка ж. 1. Вид шапка с остър връх, която се носи при дъжд или в лошо време. На главите им имаше качулки, вятърът развяваше полите на ямурлуците им. Йовков. Стопаните им крачеха бавно напред, наметнати с ямурлуци, с островръхи качулки. А. Каралийчев. 2. Кичур от пера на главата на някои птици. Чучулигата има качулка на главата. □ След дъжд качулка — когато вече не е нужно.
|