кàша ж. 1. Ястие, приготвено от гъсто сварено брашно във вода или мляко. И то е гъби..., от тях става много вкусна каша. Влайков. Хей, дядо Стоимене, — завика Твърдко към човека, който бъркаше в котлето — увря ли кашата? Ст. Загорчинов. Ако ти се свиди маслото, не става сладка кашата. Погов. 2. Разш. Гъста маса, приготвена от стрито на прах или на дребни парченца вещество и някаква течност. Намерила свекърва ми ленено семе, направили от него топла каша и вързали крака. Влайков. 3. Прен. Неразбория, бъркотия. Кой знае каква каша щеше да се получи, ако Буков усетеше скритите намерения на командира си. Д. Добревски. □ Забърквам каша (разг., неодобр.) — създавам объркано положение. Парен каша духа — който е много внимателен, след като е пострадал от нещо. Ставам на каша — смачквам се.
|