кàшлица ж. Силно, шумно изкарване на въздух, като рефлексна реакция от раздразнението на дихателните органи, обикн. при болест. Кашлица силна го дереше, нещо като треска го газеше. Влайков. Остра кашлица го прекъсна, разлюля гърдите му и дълго из стаята се носеха тези хрипави и тежки звукове. Смирненски, Суха кашлица. □ Магарешка кашлица — заразителна, епидемична болест обикн. у децата, при която има силни пристъпи на кашлица, придружени със задух и повръщане: коклюш.
|