кàя се, кàеш се, мин. св. кàях се, несв., непрех. 1. Съжалявам за нещо сторено; разкайвам се. Нà ви мойта книга — тя е вам завет / …, / Който я прочита, няма да се кае, / който знае нея, много ще да знае. Вазов. Албено, не прави тъй. Ще се каеш. Ти не знаеш колко добре ще бъдеш там. Йовков. 2. Църк. Изповядвам сторени грехове; покайвам се. Печален си бил, самотна ти е била душата, затова и много си сгрешил. Кай се и ела при нас. Ст. Загорчинов,
|